|
Част І-ва. Предпоставки
След влизането на България в ЕС, на страната е отпусната национална млечна квота (НМК) за производство на 1 000 000 т. сурово краве мляко, произведено във ферми от първа група, постигнали изискванията за сграден фонд и оборудване.
Млякото трябва да отговаря на европейския регламент 853/2004 и да съдържа под 100 000 броя микроорганизми (ОБМ) на милилитър и под 400 000 броя соматични клетки (ОБСК). Научните изследвания показват, че по-високия брои клетки и микроорганизми е знак за проблем с технологията на отглеждане и доене или със здравния статус на животните.
Към ноември 2010 г. по данни на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), в страната има 2 599 ферми от първа група, в които се отглеждат 103 798 броя млечни крави (средно по 40 крави на ферма) и се произвеждат 453 508 т сурово краве мляко годишно, отговарящо на изискванията на регламент 853/2004 (средно по 4 369 л на крава). Следователно в края на 2010 г., произведеното качествено мляко е около 45 % от НМК.
От 1 януари 2012 г. няма да се разрешават изкупуването и преработката на сурово краве мляко от ферми, които не са постигнали изискванията за качество, сграден фонд и оборудване. Отново според статистиката на МЗХ, към края на 2010 г. стопанствата от трета група, които не могат да постигнат тези показатели, са над 86 000 и в тях се отглеждат половината от всички крави – над 234 000 животни (средно по 2,72 бр. На стопанство). Тези стопани няма да успеят да построят съвременни ферми и да закупят техника. Ето защо пътят за усвояване и запазване на НМК е в окрупняването и модернизацията на кравефермите. По-едрите кравеферми по-лесно могат да получат кредитиране и да кандидатстват за финансиране по европейските програми за развитие. Тенденцията за преструктуриране на сектора е активна през последните години. Пример за това е количеството качествена суровина, произвеждано в началото на 2007 г. – около 156 000 т, докато в момента то надхвърля 450 000 т.
|
Ферми 
