Начало Задание за проектиране

Вход

Регистрирайте се тук, за да използвате пълните функционални възможности на сайта!
Така ще можете да добавяте новини, съобщения, връзки и проекти.



Ще имате и пълна възможност за контакт с другите потребители и автори на портала.

Реклами и връзки

Статистика

Членове : 1650
Съдържание : 61
Връзки : 15
Брой прегледи на съдържанието : 1900131
Параметри на задание за проектиране на кравеферма ПДФ Печат
Написано от д-р Йорданов   
Събота, 08 Септември 2012 08:51

 Доилна зала 2 х 6 крави, подходяща за ферма за 100 млекодайни крави

Заданието за проектиране определя основните изисквания за изработване на един Инвестиционен проект. Преди съставяне на Задание за проектиране на една животновъдна ферма, в частност кравеферма, е необходимо точно определяне на параметрите на тази ферма:

• вид, порода и брои на животните по категории и необходимите за тях помещения и дворчета;
• технология на отглеждане, хранене, доене, почистване, съхранение и реализация на тора, както и сградите, машините и съоръженията, необходими за функциониране на технологията.
Тук съм се опитал в синтетичен вид да определя най-важните параметри, които трябва да съдържа едно такова задание, както и да помогна на фермерите да определят по-точно тези параметри.

1. Оборот на стадото
1.1.
 Брой животни от основното стадо – крави (КР) и евентуално бици (БЦ).
1.2. Просто или сложно възпроизводство. Ще се увеличава ли броя на животните от основното стадо или не? При простото възпроизводство имаме постоянен брой на животните от основното стадо, а при сложното възпроизводство този брой нараства. Във втория случай се налага да увеличим броя на отглежданите женски телета (ТЛ) за разплод или да закупуваме бременни юници (ЮЦ) от външни ферми.
1.3. Плодовитост – брой добити ТЛ от 100 КР годишно. Това е основен показател за оборота на стадото, който ни дава информация за броя на наличните животни по категории. Така например, ако приемем разумния план да се родят 92 ТЛ от 100 КР, при ритмично целогодишно заплождане и отелване, средногодишно ще имаме следните бройки:
1.3.1. ТЛ до 3 месеца                       - 23 бр.
1.3.2. ТЛ от 3 до 6 месеца               - 23 бр.
1.3.3. Мъжки ТЛ за угояване         - 23 бр. *
1.3.4. Женски ТЛ за разплод         - 38 бр. **
1.3.5. Заплодени ЮЦ                       -   8 бр. ***
Ако планираме сезонно (пролетно) отелване, което се предпочита от много фермери, с оглед на сезонното пасищно хранене, през пиковите моменти младите животни ще бъдат много повече и за това трябва да предвидим  повече и по-големи помещения и дворчета.
1.4. Годишен ремонт на стадото - % брак. При високопродуктивните животни ремонта е 25 %, което означава, че за просто възпроизводство трябва да разполагаме с 25 % бременни юници годишно, които да си доставим от следните направления:
1.4.1. Собствено възпроизводство – брой. От този брой ще се определи броя на необходимите женски ТЛ за разплод и женските ТЛ до 6 месеца. Добре би било да отглеждаме повече бройки, от необходимите ни за възпроизводство, за да подберем най-елитните и останалите да продадем.
1.4.2. Външно възпроизводство – брой. Част от бременните юниците могат да се закупуват от елитни ферми. Това ще намали броя на отглежданите женски телета. От друга страна може да се реши, да се продават заплодени юници, което ще увеличи броя на женските телета.
Изхождайки от Оборота на стадото, ние трябва да определим бройките животни по категории - средногодишно и в пиковите моменти. Тези данни ще използваме, за да определим размера на помещенията и дворчетата за животните. Необходими са още и данни за избраната порода. Така например високо продуктивните черношарени крави от породата Холщайн-фризийско говедо са доста по-големи (със 150-200 кг.) от местните породи и изискват по-големи легла и съответно по-големи помещения.
2. Технология на отглеждане, хранене, доене и реализация на тора. Преди да определим технологията трябва да определим целта на изгражданата ферма и нейния вид.
2.1. Вид на фермата. При настоящата ситуация в България са възможни 2 вида кравеферми:
2.1.1. Полу-пазарни стопанства, които продават малка част от своето производство за допълване на дохода на домакинството, а останалото използват за домашна консумация, но същевременно притежават икономически потенциал за развитие. Тези стопанства ще бъдат подпомагани 5 години с по 1 500 евро годишно, като в края на периода трябва да достигнат ниво над 4 „европейски икономически единици”****. 
2.1.2. Ферми от първа група, добиващи мляко, което отговаря на Европейския регламент 853/2004 и съдържа под 100 000 броя микроорганизми (ОБМ) на милилитър и под 400 000 броя соматични клетки (ОБСК). Тези ферми трябва да са постигнали изискванията за сграден фонд и оборудване съгласно Приложение ІІІ, Секция ІX, Глава І (ІІ) на Регламент 853/2004/ЕС. Изграждането и модернизирането на такива ферми се подпомага от Програмата за развитие на селските райони, Мярка 121 - „Модернизиране на земеделските стопанства”. Субсидиите по мярката са между 40 и 70 процента от допустимите инвестиционни разходи. Добиваното мляко се подпомага с директни субсидии за качество.
Според нас единствено тези ферми ще бъдат конкурентни в дългосрочен план. По тази причина по-долу ще се спрем на технологии, подходящи за ферми от тази група. Инвеститорът трябва да избира измежду тези технологии, за да се надява на своята бъдеща конкурентноспособност.
2.2. Технология на отглеждане и доене:

2.2.1. Свободно-боксово отглеждане, с доене в доилна зала. Това  е най-съвременната и прогресивна технология, при която се създават най-малко предпоставки за замърсяване на млякото и увеличаване на ОБМ и ОБСК. Технологията обуславя най-добри резултати, с най-малък разход на труд и най-малка зависимост от субективния фактор. При малки ферми (50-100 КР), най-подходящи са доилните зали тип „рибена кост”. Те са и с най-ниска цена. Големината на залата се определя от броя на животните, с оглед доенето да приключи за 2:00 – 2:30 часа.

Схема за Доене в доилна зала

2.2.2. Вързано отглеждане, с доене на място и централен млекопровод.

Схема на обор с централен млекопровод

При тази технология също може да се получи мляко отговарящо на регламент 853/2004. Резултатите се постигат с повече труд и по-голяма зависимост от субективния фактор. По-голяма е вероятността за замърсяване на млякото и допускане на технологични грешки. По тази причина ние препоръчваме преди всичко доене в доилни зали.

Схема за вързано отглеждане и доене с централен млекопровод

Доилните зали изискват по-голяма първоначална инвестиция, която се изплаща с по-високо качество на млякото. Ако фермерът ще получи безвъзмездна помощ от европейската програма за развитие на селските райони, в размер на 50-70 % от първоначалната инвестиция, то той би могъл да заложи на качеството. По този начин ще си гарантира бъдещите преки субсидии за качествено мляко!
2.3. Технология на храненето.
Най-добри резултати се получават при целогодишно, целодажбено хранене, включващо комбинирани фуражи, висококачествени сена и силажи, евентуално бирена каша, кюспета и други промишлени отпадъци. Добре би било да се съставят дажби на всички категории животни и така да се изчислят необходимите фуражи и необходимите съоръжения за тяхната обработка и съхранение. За млечните крави трябва да се предвидят 2 вида дажби: Дажба за поддръжка на телесната маса и Добавка за млечност. Добавката за млечност може да се раздава в доилната зала. Дозирането може да става автоматично, съобразно млекодобива. При вързано отглеждане дозирането се извършва ръчно, отново съобразно данните за надоеното мляко. Всеки фермер изготвя своите дажби съобразно потребностите на животните, наличността, достъпността и цената на различните фуражи.
За нуждите на Заданието за проектиране е необходимо да се определи наличността и капацитета на следните сгради и съоръжения:
2.3.1. Фуражна кухня – за изработка на комбинирани концентрирани фуражи.
2.3.2. Сеновал – за съхранение на сено и слама.
2.3.3. Силажни ями – за подготовка и съхранение на силажи.
2.3.4. Фуражо-раздаващо ремарке тип Миксер.
2.3.5. Вместилища за промишлени отпадъци – бирена каша, меласа и др.

Лабрадор - Самонатоварващо се, фуражораздаващо ремарке тип Миксер
Някой от посочените сгради, машини и съоръжения може да отпаднат в зависимост от типа на хранене (например силажните ями). Други може да са налични. Например сеното и сламата могат да се съхраняват в сеновал, който е в двора на собственика на фермата, а силажните ями да са наети от съседна ферма. Такива съоръжения трябва да се посочат в технологичната схема и обяснителната записка на проекта.
2.4. Изнасяне, преработка и реализация на тора. С приемането на България в Европейския съюз се засилват изискванията за съхранение на тора. Необходимо е съобразяването с така наречената „Нитратна директива”. Най-общо нитратната директива гласи, че торът трябва да се съхранява върху изолирана площадка до неговото биологично обеззаразяване (угниване) и равномерно разхвърляне за подхранване на почвата. Ако твърдата и течната съставка са заедно (в лагуни) минималният срок за съхранение е 6 месеца, а при разделяне минималните срокове са: за течната фракция – 4 месеца, за твърдата фракция – 6 месеца. За по бърза преработка на тора се използват авангардни методи като Инсталации за получаване на биогаз или производство на Биохумус посредством червени Калифорнийски червеи. Добре е да се знае, че за да бъдат ефективни инсталациите за получаване на биогаз е необходима добавка на енергийни растения. Например към 3 т. тор се добавя 5 т. силажна царевица и 3 тона зърно.
За сравнително малки ферми ние препоръчваме употреба на традиционните  технологии за почистване на оборите, изнасяне и съхранение на тора, посредством трактори със скреперни лопати и челни товарачи. Торът се съхранява в изолирано торище, като течната съставка се оттича в подходящи изолирани басейни. Размерът на торището се определя от броя на животните и минималните срокове за съхранение.
За поддържане на по-голяма чистота в помещенията за животни, могат да се предвидят и стационарни делта скрепери или верижно-планкови транспортьори.
3. Персонал. За обслужващия персонал на фермата са необходими битови и санитарни помещения. Често в района на фермата не може да се намери подходящ персонал и се налага привличане на работници от други райони. В такива случаи е необходимо построяване на жилищни сгради за персонала в района на фермата.
4. Допълнителни помещения – Съобразно организацията на работата в кравефермата могат да се предвидят и други помещения – пропускателен пункт, офис и приемна за ръководителя на фермата, аптека и манипулационна за ветеринарния лекар, осеменителен пункт и др.


*  Тук трябва да се постави въпросът, ще се отглеждат ли мъжки телета за угояване или ще се продават в по-млада възраст.
**  Това са всички женски телета до 16 месечна възраст, които не са заплодени. Количеството на отглежданите женски телета зависи от това, колко ще ни трябват за собствено възпроизводство и ще продаваме ли заплодени юници.
***  В последните 2 месеца от бременността си юниците ще се отглеждат заедно със сухостойните крави.
****   Икономическият размер условно се изразява с термина европейска икономическа единица, отговаряща на общата стандартна разлика – разликата между брутния селскостопански продукт и разходите свързани с този продукт – 1 ИЕ е равна на 1200 €.

Модерна, съвременна доилна зала.

Последно променен на Събота, 08 Септември 2012 13:40
 
 
  • Български (България)
  • English (United Kingdom)
  • Russian (CIS)

Анкети

Каква къща предпочитам
 

Случаен проект

97b.jpg

Кой е тук

В момента има 237 посетителя в сайта

Iki esmer bomba ile araba yıkama

Bu iki muhtesem porno izle esmerler temiz bir makineye birlikte eglenirken ... Bu kacirmamasi gereken bir sicak araba yikama pornosu.